Надежда Тошкова
My blogs
| Introduction | Безмълвен. Така остава онзи, който чувства прекалено силно. Който чувства искреността на всяка една дума, усеща свободата в трептенето на изказаното, попива интонацията и на погледа, познава горчилката на лъжата и за двете страни, издишва напрежението на паузите, изпитва смазващата тежест на неизреченото и изживява твоята история като своя. Който, вместо думи в отговор, има сълзи. Безмълвни. Или поезия. |
|---|